Още един разказ с подобно име: МАЦКА. Не знам дали имат нещо общо.

МАЦКА 2

Тони си погледна часовника и бутна вратата. Трябваше да обядва нещо. Не бе гладен, но какво друго да прави? До края на обедната имаше час и вероятно щеше да я удължи с тридесет или четиридесет минути. Ей така, в знак на протест.

Разходи се покрай витрините. Винаги избираше от тази със зеленчуците, но сега се мотаеше, вглъбен в себе си.

 

– Седем лева и двадесет. – Момичето на касата дори не вдигна очи. Тони си взе таблата. Пред него се освобождаваше маса за четирима. Виж ти, късмет! Седна, свали малката, черна чантичка и бавно издиша. Задържа за миг. Концентриран върху действието, бавно си пое въздух. Поредният празен ден от живота чезнеше между пръстите като пясък. Клишето не му хареса, но беше истина. Вдигна глава и се огледа. Млади жени и красиви момичета често слизаха от офисите в сградата, за да обядват и това бе една от причините, при възможност да се отбива в заведението. Не работеше близо, но красиви жени в неговата фирма, рядко се срещаха. Тони ценеше женската хубост. Движенията, извивките на тялото… това му напомняше, че светът не е лишен от красота.

 

Отвън, по тротоара се задаваше млада жена с бронзов тен, високи токчета и къса пола. Имаше великолепна черна коса, която грациозно се поклащаше при всяко нейно движение. Мозъкът на Тони включи на бързи обороти и времето забави ход. Искаше да се наслади на всеки миг съзерцание. Главата му се изпразни. През очите, магията се вля в душата му, за да го пречисти.

Тя се насочи към входа и влезе. Светлината в помещението стана по-силна. Толкова ярка, че Тони я усети с цялото си същество. Сякаш звезда грейна в средата между масите.

Стоян сведе поглед. Щеше да запази спомена, поне за няколко дена. Мъжете наоколо онемяха. Какво ли е да имаш подобна власт над хората, помисли си той. Не се сдържа и пак я погледна. Застанала с гръб към него, тя си избираше салата от витрината. Погледът му се плъзна по стройното тяло и спря там, където късата пола свършваше. Имаше невероятни крака. Бе сигурен, че ако леко се наведе щеше да види бельото под полата ѝ. Толкова къса, толкова секси. Неволно се зачуди за цвета на бикините? Черното щеше да отива. Определено бяха черни. Тони въздъхна. Би ли изчукал мадамата при възможност? Недостойната мисъл го засрами. Потърси я отново, но тя бе зад ъгъла при касите. Колко ли пари имаше в портфейла? Жените като нея стояха над тези неща, но все пак. Той се усмихна. Взе салфетка и избърса устните си. Пътят, до тук, определено си заслужаваше. Погледна часовника. От почивката не бе останало нищо.

 

– Може ли? – Въпросът го изненада. Вдигна глава и единственото което видя бяха чифт прекрасни крака. Не можеше да повярва. Прочисти си гърлото.

– Моля? – Попита, сякаш не разбрал.

– Да седна. – Последва отговорът. Мъжът посочи колебливо мястото пред себе си. Мадамата се наведе и постави своята табла на масата. Озова се на педя от него. Той се изгуби в присъствието ѝ.

Тя заобиколи и седна на стола от дясната му страна. Парфюмът ѝ омагьосваше.

Известно време Тони бе като изтръпнал. Не усещаше крайниците си и не знаеше къде се намира. Вселената вече не бе същата.

Постепенно започна да се съвзема. Какво правеше тя на подобно място? Парфюмът ѝ не му позволяваше да мисли. Така, в сладка омая, можеше да изкара деня. Уви, беше време да тръгва. Но как? Просто да се изправи и да си вземе нещата? Нямаше начин! А тя защо седна при него? Навярно това бе един от онези, мънички подаръци, които животът ти поднася, за да поемеш глътка въздух, преди следващата вълна да се стовари отгоре ти. Щеше да се възползва.

Жената до него едва започваше да се храни. Тридесет минути, каза си на ум, Тони. Бръкна в джоба и измъкна старото SONY. Набра шефа.

– Живко, още не съм свършил в банката. Ще закъснея. Знам, срещата… – Нека Мони ме замести… Мерси. – Съвсем беше забравил за глупавата среща. Майната ѝ. И без това не му плащаха достатъчно.

Красива е, помисли си Тони. Трябва да ѝ кажа. Идеята го обсеби. Какво толкова, просто щеше да констатира на глас факта. Извъртя се към нея и погледът му се лепна за гърдите ѝ. Беше неизбежно, предвид широкото деколте и размера на бюста. В същия този момент и тя се обърна. Лицето ѝ беше перфектно.

– Първо ти. – Каза той и се засмя. – Шегувам се. – Допълни, в отговор на нейното учудване. – Много си красива, просто,… просто трябваше да ти кажа. – Усмихна се смутено и я погледна в очите. Младата жена го дари с най-милата усмивка, която бе виждал. Сигурно бе чувала тези думи безброй пъти.

– Голям си лъжец, да знаеш. – Не му остана длъжна. – И аз трябваше да ти кажа. – Очите ѝ блестяха, а зъбите светеха по-ярко от слънцето. За миг настъпи пауза. После двамата прихнаха. Телефонът ѝ заподскача върху масата и тя вдигна. Тони знаеше, че всички мъже тайничко поглеждат към тях. Това напомпа самочувствието му. Нищо не правеше мъжа по-истински, както жената до него.

Тя продължаваше да говори. Изглеждаше спокойна. Тони неволно си я представи гола. Правите, дълги крака, големите гърди, изваяното тяло… Дали сексът щеше да бъде добър?

Сети се за момиче, което много му харесваше някога. Минаваше за красавица и наистина беше, но после се оказа, че единственото, което има са голямото самочувствие и ненаситното его.

Една вечер, след парти, те се качиха в стаята му и докато той използваше банята, тя се настани гола в леглото. Когато се върна, тя си разтвори краката. Най-лошият секс за всички времена! Да разтвориш крака не беше достатъчно. От този момент той разбра, че качеството на секса е обратно пропорционално на красотата и самочувствието. След време потвърди теорията. Виж, по-грозничките се раздаваха.

Тони се върна към жената до себе си. Опита да си представи как сваля тясната ѝ дреха и я целува по гърдите. Прегръща я с едната ръка, а другата бавно спуска към ханша. Почувства се неловко, сякаш оскверняваше красотата със своите недостойни помисли.

Искаше да се засити с нейната хубост. Нищо повече.

Тя остави телефона и го погледна.

– Защо излъга? – Прониза го с поглед. – За банката.

– Защото,… защото денят ми беше ужасен, до момента, в който ти се появи. Влезе и стана по-светло. Седна до мен и сякаш ангел ме докосна. Красива си. Затова! Другото няма значение. – Той млъкна. Не съжаляваше за своята откровеност. Все пак тя го попита. Стана му леко на сърцето. – Дори не мога да си представя, че при някакви обстоятелства бих правил секс с тебе. Толкова си красива.

Жената мълчеше. Една сълза се търкулна по бузата ѝ.

– Благодаря. – Каза тя, наведе се и го прегърна.

Младият мъж усети топлината ѝ. Тя се разля по цялото му тяло. Лицето ѝ се опираше в неговото. Косата ѝ ухаеше толкова хубаво…

Миг по-късно тя се дръпна и облегна в стола. Взе салфетка и внимателно изтри сълзата.

– Не си падаш по секса, така ли? – Едва забележимо се усмихна. Не спираше да го гледа. Тони не знаеше какво да отговори. Сетивата му бяха преситени и вече даваше „заето“. Тя бръкна в своята чантичка и извади визитка. Написа нещо и леко я побутна към него. – Да изпием по кафе? Утре, след шест? И аз не искам да бягам от работа. – Усмихна се.

На улицата, точно пред входа, черна лимузина плавно спря. Младата жена се изправи и с ръка оправи черната си коса.

– Трябва да тръгвам. – Взе дамската си чанта и се насочи към изхода.

Всички мъже я изпратиха с поглед. Жените също.

В салона стана по-тъмно.

Ивайло Златев, 19.06.2017