НАТАЛИЯ 2

Две позвънявания.
Нито дълги, нито къси.

Андрей се ослуша.
Остави лейката на перваза и си отметна наум да не забрави да полее останалата половина от цветята по-късно. Влезе в стаята и затвори вратата зад гърба си.

Две позвънявания.
Не едно плахо на неканен гост или няколко бързи, припряни.
Две.
Сякаш на прага стоеше човек, завърнал се вкъщи след дълго отсъствие. Някой се прибираше у дома.

Андрей избърса ръцете си.
Очакваше посетител по-късно.
Трябваше да се изкъпе, избръсне и да реши какво да облече.
Нищо специално, само да не са раздърпаната тениска и старите шорти, които носеше в момента.
Обмисляше възможността да приготви вечеря и да вземе нещо за пиене от кварталния магазин.
Трябваше по-късно да дойде. Нямаше как да е сигурен кой стои на прага, но знаеше, че е тя.
Усещаше присъствието ѝ без никога да я бе срещал преди.

Какво толкова? – Погледна се в огледалото. Само да “глътне” едва, едва изпъкналото коремче.

Звънецът се обади още веднъж.

– Секунда. – Извиси глас от коридора Андрей.

Като необвързан мъж – бохем, въпросите, относно външния вид имаха съществено значение.
Завъртя резето и отвори.
Устните му се разтегнаха в неангажираща усмивка.

Момиче, четвърт век по-младо, чакаше отвън.

– Здравей. – Каза тя.

Баща ѝ беше за бой.
И дума не спомена за нейната хубост? Да беше казал:
Изпращам ти дъщеря си за десетина дена, защото няма къде да отседне. Красавица е! Не си и помисляй! И без флиртове! Иначе…. Ах, да. Девствена е.

Откъде му идеха подобни глупости в главата?

– Здравей. – Отвърна той и гостоприемно разтвори вратата.

Младото момиче го погледна в очите и се усмихна широко. Носеше тежък грим, какъвто слагаха момичетата на нейната възраст, а устните ѝ блестяха от розовия гланц.
Той протегна ръка и тя му подаде сака си. Не беше тежък.
Тя влезе без да се притеснява и когато се размина с него в тесния коридор, тъмната ѝ, права коса, почти докосна лицето му.
Андрей (по навик) си пое дълбоко въздух, сякаш за да я вдиша. Ароматът бе свеж, като на пролетен цвят.
Дори не знаеше как миришат пролетните цветя.

С небрежен жест, без да се навежда тя събу захабените маратонки и се огледа.

Домакинът на свой ред огледа нея от глава до пети. Какво толкова?
Беше слаба. Носеше широк потник, който подчертаваше зърната, нямаше сутиен и бе плоска като дъска.
От изрязаните шорти с розов кант стърчаха слаби, голи крака.
Тя се наведе и събу чорапите си. Изправи се и размърда пръстите на краката си.
Подаде ръка.

– Наталия.

Андрей се смути.
Дори на тези години, при целит си опит и познанства, още изпитваше смущение в присъствието на красиви жени.
Нейното поведение бе непринудено и естествено, а той се скова и знаеше, че си личи.
Искаше му се да каже нещо забавно, но нищо не му идеше наум.

– Чувствай се като у дома си. Това е твоята стая, а тук е банята. Ето ключа за апартамента.

– Супер! – Наталия не спираше да се усмихва. – Да излезем на кафе?

***

Андрей хлопна вратата и заключи.
Следобедът премина точно както си го представяше.
Като мъж, който очаква млада жена да му гостува, той се бе написал домашното и имаше подготвен списък на кафенетата, където можеше да изведе момичето.

В крайна сметка посетиха мъничка, шикозна сладкарница, където предлагаха отлично приготвен домашен шоколад и чай.
Вечеряха в пицария. Не че не можеха да отидат в ресторант, но се опасяваше, че няма да се възприеме добре.
Не искаше да изглежда като чичко.

Вечерта завършиха в бар, който посещаваше за първи път, но прецени, че така е по-добре, отколкото да отиде в любимото заведение и цяла нощ да не може да се отърве от познати, които да досаждат.
Добре се получи.
Наталия не спря да танцува и всички му завиждаха, че е с толкова младо и красиво момиче.

… Тя се облегна на него.

– Спи ми се. – Каза провлачено и се прозя. – Май се напих. – Усмихна се извинително и като се подпираше на стената се отправи към стаята си. – Лягам си.

Андрей въздъхна.
Нямаше деца и на тези години вече съжаляваше за това. Просто животът така се завъртя
Можеше да му бъде дъщеря…
Но не беше.
Той си свали ризата и махна часовника. Събу панталоните. Остана по слипове и чорапи. Извади хавлия от гардероба и се ослуша. От нейната стая не се долавяше нищо. Спеше.

Представи си я легнала в леглото по корем. Единият крак прегънат в коляното, с ръце в противоположни посоки. Нагоре и надолу. Ханшът едва покрит от завивките.
Присъствието на млад човек в къщата, особено жена, определено му допадаше.
Един лек и невинен флирт на никого нямаше да навреди.
Не! Той не флиртуваше. Просто се наслаждаваше на нейното присъствие. Нищо повече!

Светна лампите и влезе в банята.
Бърз душ и в леглото.

***

Водата обля тялото му, затвори очи.
Наближаваше петдесет.
Вярно, все още в добра форма, но…
С годините щеше да става по-зле.
Понякога се будеше посред нощ и първото, което осъзнаваше бе, колко изплашен се чувства.
Изплашен не от самотата. Човек винаги е сам. И в болката, и в радостта.
Плашеше го мисълта, че животът се изплъзва и той нищо не може да направи, за да го спре. Нищо, освен да наблюдава.
Вече не бе същия. През годините загуби нещо и мисълта, че в света има милиони, милиарди като него, които ги тресеше “кризата на средната възраст” не го успокояваше.

Сутрин, в банята, се гледаше в огледалото и не можеше да се познае.
Как позволи всичко да отмине с годините?
Колко му липсваше младостта!

Все по-често изпадаше в униние.
Колко още можеше да издържи?
Отново въздъхна.

Парата нахлу в дробовете му и той се закашля.
Не включи вентилатора, за да не пречи на момичето да спи, чиято стая бе на гърба на банята.
Всъщност като се има в предвид, колко уморена беше в края на вечерта, едва ли щеше да има проблеми със съня, дори да се намираше в хотел на аерогарата.
В този момент вратата рязко се отвори.

Наталия влезе с разрошена коса.
Носеше единствено стара, широка тениска, която стигаше до бедрата.
Свали седалката на тоалетната чиния и седна.
Сложи лакти на коленете и си подпря брадичка.

– Щях да се напишкам. – Обърна се към Андрей и се усмихна извинително. Беше толкова мил тази вечер. – Тя говореше все едно ситуацията бе напълно обичайна и не се намираше в банята с почти непознат мъж, най-малкото два пъти по-възрастен от нея.
Между тях имаше преграда от полу-прозрачно стъкло.
“Мъжкото достойнство” на Андрей напомни за себе си.

При други обстоятелства… би се възползвал, но сега смущението вземаше превес над възбудата.

Наталия откъсна парче хартия и се изправи.
Пусна водата и се приближи към умивалника.
Четката ѝ за зъби беше вече на рафтчето и тя се пресегна към нея.

– Пастата е свършила. Да имаш друга?

Двамата ги делеше единствено стъклото.
Андрей беше сигурен, че ерекцията му си личи.

Ще влезе ли при мен под душа?
Той спусна ръка и докосна пениса си.
Затвори очи.

На рафта имаше нова паста и вече се чуваше как младото момиче мие зъбите си.

С бавни движения той продължи…
Със свободната ръка се подпря на прозрачната преграда.

– Лягам си. Айде до утре. – Каза Наталия и излезе.

Останал сам, Андрей си представи, че тя седи пред него, с гръб опрян на стената, наблюдавайки го как мастурбира.

***

Събуди се рано. Прекалено рано за съботен ден.
Пресегна се и взе часовника от нощното шкафче.
Нямаше планове.
Всъщност беше решил да се съобрази с графика на своята гостенка и ако тя пожелае можеха да се разходят някъде извън София. Имаше толкова места, където да я заведе.
Дали беше станала?
Щеше да почука преди да влезе в тоалетната.

След петнадесет минути бе готов за закуска.
Спря се за миг пред кухненската врата.
Обзе го притеснение, подобно на онова, което изпитваше преди да излязат с жена на втората си среща.
Дали го беше харесала първия път. Ако направи нещо и равали доброто впечатление?
После се засрами.
Ставаше въпрос за дъщерята на един от малкото останали му истински приятели и тя вероятно изобщо не го възприемаше като мъж в “оня” смисъл, а той се държеше като хлапак.
Натисна бравата и влезе.

Момичето седеше на стола точно срещу вратата, кръстосало дългите си крака и разцъкваше нещо на телефона.
Пред себе си имаше чаша кафе.

Щом го видя, тя остави телефона и се изправи. На лицето ѝ грейна широка усмивка. Косата ѝ бе вързана на опашка, носеше къса, тясна тениска и спортен клин.

– Чай или кафе? След десет минути закуската ще е готова. – Изстреля тя и се завъртя към кухненския плот.
Тесният клин перфектно подчертаваше дупето и бедрата ѝ.

Определено трябваше да излязат на разходка…

***

Както обикновено, Андрей се държа като кавалер.
Наталия не бе свикнала на подобно отношение и се учеше в движение.
В своите опити да отговори подобаващо се получаваха неловки, забавни ситуации, за които разликата във възрастта също спомагаше. Тези отношения бяха интересни и нови за двамата. Домакинът не можеше да прецени дали младото момиче флиртува на моменти или това бе нейното естествено поведение.
У тях, тя се държеше повече от свободно.
Широка тениска или потник, шорти или въз тесен клин.
Смееше се високо, гледаше го в очите. Използваше тоалетната, когато той си вземаше душ. Допитваше се за мнението му относно дрехите и се връткаше пред него. Докосваше го по ръката и дори се гушна веднъж, докато гледаха телевизия.
Всичко това му харесваше, караше го да се чувства млад и събуждаше емоции, каквито отдавна беше забравил.

Последната вечер, преди тя да си замине, Андрей седна на дивана в малкия си хол и заби поглед в телевизора, без да вижда каквото и да било.

Седмицата, която отмина, беше подарък.
Щеше да я помни до края на живота си.
Усмихна се.
Това момиче го върна към живота. Нейното присъствие. Пое си дълбоко въздух и шумно издиша.

Вратата се отвори и Наталия влезе.
Косата ѝ бе мокра и по лицето си нямаше грим. Беше красива.
Около тялото си бе омотала розова хавлия, а по голите ѝ крака се стичаха на паркета капчици вода.
Толкова млада, толкова женствена.

Тя заобиколи масичката и седна на дивана.
Вдигна краката си отгоре и се намести по турски.
Завъртя тялото си към него, прикри бедрата си, доколкото беше възможно с хавлията и го погледна в очите, прехапала края на долната си устна.
Андрей се чувстваше като шестнадесет годишен. Усещаше, че се поти. Обзе го паника.

Няколко мига стояха така без да говорят.
Тя се наведе и бързо го целуна по устата, после се отдръпна, свали краката си на пода и се извърна към телевизора.

– Потърси нещо смешно. – Каза тя. – От кои пуканки искаш?

– Ъ…

– Днес говорих с татко. Казах му, че мисля още малко да остана и той не възрази, стига ти да си ОК. Седмица още. Ще се видя с приятели, ще си купя нещо, на кино ще ходим… Кажи, че нямаш против, моля те.

– Ъ…

– Дай да те гушна.

Наталия се хвърли на врата му.
Андрей не можа да реагира. Мириса на сапун му пречеше да усети аромата ѝ. Хавлията се развърза и когато момичето се отдръпна, тя се свлече в скута ѝ.
Наталия издаде слаб вик на изненада и прикри с ръце гърдите си, а в погледа ѝ сякаш се четеше любопитство.

Андрей не спираше да я гледа.
Щеше да направи нещо, за което да съжалява до края на дните си.

– Отивам да сложа пуканките, млада госпожице. И недей да ходиш никъде!

После се смяха до края на вечерта.

***

Той лежеше в леглото и нямаше никакъв шанс да заспи.
Прехвърляше в главата си събитията от последните часове и разиграваше различните сценарии.
В крайна сметка бе взел своето решение и нямаше никога да разбере правилно ли беше или грешно.
Казват, че е по-добре да съжаляваш за неща, които си направил, отколкото за такива, каквито не си.
Проблемът бе в годините и голямата разлика във възрастта.
От позицията на мъж с опит, Андрей се раздвояваше относно отношението си към Наталия? Дете или жена?

Тази вечер той бе избрал първото и (можеше да бъде откровен със себе си) щеше да съжалява.
Друга възможност нямаше да има.
Момичето не му излизаше от ума.
В крайна сметка, изтощен от терзания, той се унесе.

Вратата на спалнята се открехна и през процепа навлезе слаба светлина.
Съвсем тихо, Наталия пристъпи вътре.
Тя погледна спящия мъж и свали широката, раздърпана тениска през глава.
Дрехата падна на земята.
Гола, тя се приближи до леглото, като внимаваше паркетът да не я издаде, открехна завивката и се сгуши до него.

Ивайло Златев, 03.07.2020