***

Когато във болка
удавиш денят
и чезне във мрака
– и бледа зората
– по спомен позната и жълта
– на лента заснета
в нечакано утре
и мъртво родена…
когато…
невиждаш „напреде“
и „вчера“ го няма,
когато умираш
във въглени тлееш
и бавно във пепел
… изстиваш
– от утре…
но не и сега…
когато…
заспиваш
застинал във поза – в очакване буден
– затворен във себе си
грешките дириш
но отговор няма…
…
Когато в умора
– отпуснат в безсилие мислите гониш…
…
Във нежна прегръдка нощта ме отнася…